Лешоядите в България: кои видове има, кои изчезнаха и как се възстановяват

В България са живели четири вида лешояди: белоглав, черен, египетски и брадат. Всичките са гнездили в Котленската планина до средата на 60-те години на XX в., когато национална кампания с отровата стрихнин ги изтребва в планината. Оттогава съдбите им се разделят. Данните по-долу са от организациите, които работят по възстановяването им: Фондацията за дивата флора и фауна (ФДФФ), „Зелени Балкани“ и Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Как изчезнаха

„Зелени Балкани“ посочват държавна кампания за отравяне на хищници от 1958 до 1970 г. като най-важния фактор за изчезването на черния лешояд. Отравянето продължава по инерция до 1990 г. Към него се добавят преследване като „вреден дивеч“, изсичане на гори, по-малко храна и по-строги ветеринарни правила за добитъка. Последното потвърдено гнездо на черен лешояд с малко е от 1993 г. край Студен кладенец, а през 1994 г. двойката вече не го ползва.

Брадатият лешояд е гнездил редовно в Рила, Родопите и Пирин. Последният мъртъв екземпляр е намерен през май 1972 г. при Сините камъни край Сливен. Червената книга води и двата вида като изчезнали в България.

Белоглав лешояд

Към края на XX в. в България е останала една колония, в Източните Родопи край Маджарово. ФДФФ започва пускане на птици в Котленската планина през 2007 г., а до 2010 г. те са 15. От 2010 г. проект LIFE+ пуска още 200 птици от Испания на четири места: Котел, Врачански Балкан, Сините камъни и Централен Балкан. В Стара планина видът е бил смятан за изчезнал повече от 70 години. В Кресненското дефиле са пуснати над 60 белоглави лешояда за шест години, а през сезона 2015–2016 г. се образуват шест двойки, от които две гнездят и отглеждат по едно малко.

Черен лешояд

Проектът „Светло бъдеще за черния лешояд“ (2015–2022) внася 76 птици от Испания през 2018–2022 г. и пуска 70 от тях: 63 от волиери и 7 от изкуствени гнезда. От волиерите 33 птици са пуснати в Източна Стара планина и 30 във Врачанския Балкан. Този метод се оказва по-успешен. Първото яйце е снесено през 2021 г., а до 2023 г. в Стара планина са се излюпили пет малки. Сред 26 регистрирани смъртни случая при пуснатите птици 6 са от отравяне и 6 от хищници.

В Източните Родопи работи друг проект: LIFE „Завръщането на черните лешояди в Родопите“, който БДЗП изпълнява с фондация „По-диви Родопи“. На 19 октомври 2026 г. БДЗП съобщава за още пет пуснати птици, отгледани в Испания, и общо 45 от началото на проекта. От по-ранните птици 20 са оцелели, а седем вече са заели гнезда. Пускания са планирани до 2029 г.

Египетски лешояд

Египетският е най-малкият от четирите. Профилът на БДЗП дава около 30 гнездящи двойки в България, без да посочва година. Основната популация е в Източните Родопи, по-малко птици гнездят в Ломовете и на Провадийско-Роякското плато. Видът зимува в Африка на юг от Сахара.

Програмата за пускане на отгледани в плен птици започва през 2018 г. През 2024 г. за първи път в България такава птица гнезди успешно в природата. Женската Изи, излюпена през 2019 г. и пусната през 2020 г. в Източните Родопи, и дивият ѝ партньор Лъки отглеждат две малки. БДЗП определя случая като втори такъв в Европа.

Брадат лешояд

Проектът „Живот за брадатия лешояд“ е предвиден от август 2023 до юли 2030 г. и обхваща около 30 000 кв. км, с ядро от 6000 кв. км в Стара планина. През май 2025 г. първите три малки брадати лешояда са поставени в изкуствени гнезда в Сливенския Балкан. Боев, пуснат през май 2025 г. при Сините камъни, е първият пуснат в България брадат лешояд. За година той прелита 14 100 км през 8 европейски страни и на 13 август 2026 г. се връща в Централен Балкан.

Отровата остава основната заплаха

На 19 август 2026 г. в сектор Калофер на Национален парк „Централен Балкан“ са намерени мъртви или умиращи осем птици: Боев, четири черни и два белоглави лешояда и един гарван. До тях е труп на крава, където според „Зелени Балкани“ има „сериозни подозрения“ за отровна примамка. Сигналите от предавателя на Боев са тревожни от предния ден. Дирекцията на парка, БДЗП, полицията в Карлово и Областната дирекция по безопасност на храните в Пловдив работят на място с дронове и куче за откриване на отрови. Проби отиват в токсикологични лаборатории в Европа. Организациите наричат деня „черен ден“ за опазването на природата.

Отравянето не е само историческа причина. При пуснатите черни лешояди то е сред най-честите регистрирани причини за смърт, често случайно, чрез примамки срещу вълци и чакали. Проектът за черния лешояд изгражда система за ранно предупреждение, основана на GPS проследяване, и участва в изготвянето на националната стратегия срещу отравянето, приета през 2021 г. Обезопасени са и 99 опасни електрически стълба.

Данните, които липсват

Резултатите от токсикологичните проби за случая от август 2026 г. не са публикувани в посочените източници. В тях няма и актуален общ брой на гнездящите черни лешояди в България: последните данни са пет излюпени малки в Стара планина до 2023 г. и седем птици с гнезда в Родопите през 2026 г. Не е ясно и как загубата на четири черни и два белоглави лешояда в Централен Балкан ще се отрази на програмите.