Покачването на морското равнище: числата и въпросът за плаващите градове

Средното морско равнище на света се покачва, а скоростта на покачването расте. Според Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) от 1901 до 2018 г. то се е вдигнало с 0,20 м. Сателитните измервания на НАСА показват, че през 2024 г. покачването е било 0,59 см за една година, повече от очакваното. Това са световни средни стойности, а прогнозите зависят от емисиите.

Колко се е покачило от 1900 г.

Шестият доклад на IPCC (AR6, 2021) дава за 1901–2018 г. покачване на глобалното морско равнище от 0,20 м, с диапазон 0,15–0,25 м. Средната скорост е била 1,3 мм годишно през 1901–1971 г., 1,9 мм през 1971–2006 г. и 3,7 мм през 2006–2018 г. С висока степен на сигурност докладът твърди, че от 1900 г. насам равнището се покачва по-бързо, отколкото през всяко предходно столетие през поне последните 3000 години. Човешкото влияние е много вероятният основен двигател на покачването поне от 1971 г.

През 1971–2018 г. разширяването на водата от затопляне обяснява 50 % от покачването, ледниците допринасят с 22 %, ледените покривки на Гренландия и Антарктида – с 20 %, а промените в запасите на вода на сушата – с 8 %.

Как се измерва

Във графиките на доклада данните преди 1992 г. са от приливомерни станции по бреговете, а след това – от спътникови височиномери. Спътниковият запис на НАСА започва през 1993 г. с непрекъсната серия от мисии, първата от които е „Топекс/Посейдон“ (1992).

Каква е скоростта сега

Според анализ на екипа на НАСА от март 2025 г. през 2024 г. равнището се е вдигнало с 0,59 см, докато очакваното е било 0,43 см. Общото покачване от 1993 г. е около 10 см, а годишната скорост е нараснала повече от два пъти спрямо 1993 г. Джош Уилис (Josh Willis) от Лабораторията за реактивно движение на НАСА казва: „Покачването през 2024 г. беше по-голямо, отколкото очаквахме.“

Съотношението на причините се е сменило: преди 2024 г. около две трети от покачването идваха от топенето на ледени покривки и ледници, а през 2024 г. – приблизително две трети от разширяването на топлата вода.

Какво прогнозира IPCC

AR6 дава вероятните диапазони на покачване до 2100 г. спрямо 1995–2014 г. според сценариите за емисиите. При много ниски емисии (SSP1-1.9) те са 0,28–0,55 м, при ниски (SSP1-2.6) – 0,32–0,62 м, при средни (SSP2-4.5) – 0,44–0,76 м, а при много високи (SSP5-8.5) – 0,63–1,01 м. До 2150 г. при SSP5-8.5 диапазонът е 0,98–1,88 м. За сравнение с нивото от 1900 г. към тези числа се добавят 0,16 м.

При много високи емисии стойности близо до 2 м до 2100 г. и до 5 м до 2150 г. не могат да се изключат заради неопределеността около ледените покривки, но с ниска степен на сигурност. Докладът добавя, че равнището ще продължи да расте столетия и хилядолетия. За следващите 2000 години то ще се покачи с около 2–3 м, ако затоплянето бъде ограничено до 1,5 °C, с 2–6 м при 2 °C и с 19–22 м при 5 °C (ниска сигурност).

Екстремните морски нива, които в близкото минало са се случвали веднъж на век, ще стават поне веднъж годишно на повече от половината приливомерни станции до 2100 г. (висока степен на сигурност).

Плаващите градове и Oceanix Busan

Едно от предложенията за приспособяване е плаващият град. През април 2022 г. ООН-Хабитат, общината на Пусан в Южна Корея и компанията OCEANIX представиха проекта Oceanix Busan. Площта му е 6,3 хектара, а в началото се предвиждат 12 000 жители и посетители. Започва с три платформи, като може да нарасне до над 20, а енергията за работата му трябва да идва изцяло от слънчеви панели. В съобщението се посочва, че два от всеки пет души на света живеят на по-малко от 100 км от брега.

Съобщението от 2022 г. не дава нито начало на строителството, нито срок. Правно проучване от март 2026 г. нарича Oceanix Busan план за изграждане в пристанището на Пусан, което е търговско пристанище. Според него такъв град би се водил като изкуствен остров или съоръжение по Конвенцията на ООН по морско право и не може да има статут на остров или собствено териториално море. Изискват се и разрешения, например за използване на водната площ. В прегледаните източници няма съобщение за завършено строителство.

Социални учени поставят под въпрос идеята като цяло. Статия от 2025 г. в „Engaging Science, Technology, and Society“ се обявява срещу екологично-модернистичните предложения за плаващи градове като средство за защита на крайбрежията в потъващи райони на архипелажна Югоизточна Азия. Според авторите политиците трудно съчетават такива визии с местните разкази за „амфибийно“ минало.

Къде плаващият град пасва в картината

Плаващият град е мярка за приспособяване и не променя нивото на морето. Прототип за 12 000 души е с различен порядък от двата от всеки пет души на света, които живеят край брега според ООН-Хабитат. Диапазоните на IPCC показват, че изборът на емисии определя границите до 2100 г.: от 0,28–0,55 м при най-ниския сценарий до 0,63–1,01 м при най-високия.