Защо зебрите имат райета: опитите с оводи от 2019 г. и спорът, който остава

На 20 февруари 2019 г. в PLOS ONE излезе работа на Тим Каро (Tim Caro) и колеги за поведението на оводи (сем. Tabanidae) около зебри и коне. Ако райетата пазят от ухапване, това трябва да личи в начина, по който насекомите приближават и кацат. Така и се оказа, но с уговорки: опитът беше малък, а въпросът защо зебрите са райести остава спорен.

Как беше направен опитът

Наблюденията са в конюшня в Дъндри, Великобритания, през юли 2016 г. и през юни–юли 2017 г. Участват три пленни равнинни зебри (женски) и домашни коне. Насекомите са два вида оводи: Haematopota pluvialis и Tabanus bromius.

В първото проучване 16,3 часа наблюдение от 1–2 м разстояние показаха, че върху зебрите кацат значимо по-малко оводи, отколкото върху конете (p = 0,041), а кръжене и докосване има почти еднакво.

Във второто седем коня носеха по три покривала, всяко по 30 минути и в случаен ред: черно, бяло и черно-бяло райе. Главите оставаха голи. Върху райетото покривало се докосваха и кацаха много по-малко насекоми, но по голите глави кацанията бяха сходни.

В третото около 19 часа видеозаписи на 10 животни показаха как се държат оводите отблизо. Върху зебрите те не забавяха контролирано полета си преди контакт и по-често само докосваха кожата, вместо да кацнат. Средно оводът оставаше върху кожата на зебра около 1,2 секунди (при 5 случая), а върху кон – около 10,1 секунди (при 886 случая). В 5,3 часа наблюдение върху зебрите не е видяно нито едно пробиване на кожата, а върху конете са отчетени 239 пробива за 11,0 часа.

Какво заключиха авторите

Според тях райетата не отблъскват насекомите отдалеч, а пречат на контролираното кацане отблизо. Зебрите допълват ефекта с поведение: размахват повече опашка и по-често се отдръпват.

Самите автори посочват ограниченията. Животните са само три, а времето върху зебра се основава на пет случая. Всичко е на една ферма, а оводите във Великобритания не са тези, с които зебрите се срещат в Африка. Бялото покривало е със сини ремъци, които може да са привличали насекоми, а покривалата се различават по материал и по отразяване на ултравиолетова светлина.

Спорните обяснения

През 2014 г. Каро и колеги сравниха райетата при видове и подвидове коне и зебри, като отчетоха общия им произход. Белезите на райетата при подвидовете се свързваха с присъствието на оводи, а броят на райетата по корема – с разпространението на мухата цеце. Камуфлажът, защитата от хищници, регулирането на топлината и обществените функции не получиха последователна подкрепа.

Екип с първи автор Б. Ларисън (B. Larison) стигна през 2015 г. до друго. За равнинната зебра в цяла Африка той тества 29 околни променливи и не намери доказателства, че райетата са се развили заради хищници или хапещи мухи. Най-добре с изразеността им се свързваха температурите, и то изотермичността и средната температура на най-студеното тримесечие. Разпространението на цеце и на лъвовете не обясняваше райетата. Авторите допускат, че връзката с температурата може да отразява по-слаба заразеност на цеце с трипанозоми при по-ниски температури, а не пряко избягване на мухи. Според тях причините вероятно са няколко, и те призовават за опити с живи животни.

Опити с други животни

През октомври 2019 г. японски екип с първи автор Томоки Кожима (Tomoki Kojima) провери идеята върху говеда. Шест бременни крави от породата японска черна бяха рисувани с черно-бели ивици от лак, широки по 4–5 см. Всяка крава мина и през вариант с черни ивици, и през вариант без рисунка. Хапещите мухи върху рисуваните крави бяха около два пъти по-малко, а защитните движения – с около 20 % по-малко (39,8 срещу 53,0 и 54,4 на 30 минути). Лакът обаче избледнява за дни, опитът е на едно място, а механизмът не е установен. Освен това 77,9 % от уловените насекоми са Stomoxys (stable flies), 21,5 % са рогови мухи (horn flies), а оводите са само 0,5 %.

През ноември 2022 г. екип с първи автор К. Томбак (K. Tombak) пусна в Кения гладни мухи Stomoxys в арена с кожи на равнинна зебра, на зебра на Греви и на импала. Мухите предпочетоха ясно импалата пред всяка от зебрите (p < 0,01). Броят на отчетените мухи върху кожата беше 1155 за импалата, 239 за зебрата на Греви и 251 за равнинната зебра. Между двата вида зебри разлика не се появи, макар че единият има най-широките, а другият най-тесните райета. Когато мухите все пак кацаха върху зебра, 75,4 % от кацанията бяха върху черните ивици. Ефектът е на малко разстояние, около 30 см от кожата, а според авторите това прави ненужни някои предложени механизми за действие отдалеч.

Къде спорът остава открит

Опитите от 2019 и 2022 г. показват, че райетата пречат на хапещите насекоми да кацнат. Това не доказва, че именно мухите са създали райетата. Анализът от 2015 г. не намери такава връзка по картата на Африка, а експериментът от 2022 г. сочи, че разликите в ширината на ивиците между видовете се обясняват с други натиски. Освен това опитите са с малко животни, а в Кения кожите са само по една от всеки вид.

Най-осторожният извод е, че защитата от оводи и мухи е реален ефект, който може да е само част от обяснението.