Жените живеят по-дълго: какво показват данните за България и какво знаят учените

По данни на Националния статистически институт (НСИ) за периода 2023–2025 г. очакваната продължителност на живота при раждане в България е 79,64 години за жените и 72,18 години за мъжете. Разликата е около 7,5 години. Преимущество на жените има почти навсякъде по света, но размерът му се променя много между държавите и между епохите. Затова въпросът не е само биологичен.

Какво показват числата за България

Общата стойност за 2023–2025 г. е 75,86 години. В градовете мъжете живеят средно 73,07 години, а жените 80,25. По селата показателите са по-ниски: 69,90 за мъжете и 77,97 за жените. Разликата е около 7,2 години в градовете и около 8,1 в селата.

В годишните данни на Евростат за 2024 г. стойностите са 72,2 и 79,5 години, разлика 7,3 години. През 2000 г. разликата е била 6,6 години (68,4 и 75,0), през 2010 г. 7,1 (70,3 и 77,4). През 2020 и 2021 г. и двата пола загубиха години (мъжете 69,6 и 67,7, жените 77,3 и 75,0), но разликата не изчезна и през 2021 г. беше пак 7,3 години. При 65-годишните оставащите години през 2024 г. са 14,7 за мъжете и 18,8 за жените.

В Европейския съюз картината е различна. За 2024 г. Евростат дава за ЕС, като предварителна оценка, 78,9 години за мъжете и 84,1 за жените, разлика 5,2 години. В Швеция разликата е 3,0 години (82,3 и 85,3), в Италия 4,1, в Латвия 9,8 (71,4 и 81,2), в Литва 8,6, в Естония 8,3. Сред тези държави разликата е между 3 и почти 10 години и не е константа. В България от 2000 до 2024 г. тя леко нараства, а за ЕС между 2010 и 2024 г. намалява от 6,2 на 5,2 години.

Какво казва историята

Екип с водещ автор Вирджиния Зарули (Virginia Zarulli) сравни седем исторически популации, засегнати от глад, епидемии или робство, сред тях украинския глад от 1933 г., ирландския от 1845–1849 г. и епидемиите от морбили в Исландия през 1846 и 1882 г. Жените са имали по-ниска смъртност на почти всяка възраст във всичките седем и са живели по-дълго във всички, освен при една група на плантационни роби в Тринидад. При повечето популации най-големият дял от разликата идва от кърмачетата: новородените момичета са издържали на тежките условия по-добре от момчетата. Авторите виждат в това довод за биологична основа, защото при кърмачетата социалните различия са малки. Те подчертават, че размерът на преимуществото се определя от социални фактори, а извадката е само седем популации.

Какво предлагат биолозите

Обзор от 2016 г. на Стивън Остад и Катлийн Фишър (Steven Austad, Kathleen Fischer) отбелязва, че при хората жените живеят по-дълго във всички 38 държави от Базата данни за човешка смъртност във всяка година. В данните на ООН, които те цитират, 176 от 178 държави и територии показват преимущество на жените. Предложените механизми са няколко. Мъжът има един X хромозом, така че вредни рецесивни варианти там не се прикриват от втори X. Митохондриите се наследяват от майката. Женските хормони, особено естрогенът, може да имат антиоксидантно и противовъзпалително действие. Авторите обаче пишат, че доказателствата за хормоналните и окислителните механизми засега са слаби, а хромозомните и митохондриалните хипотези не са потвърдени при хората.

Същият обзор описва парадокс: въпреки по-дългия живот жените докладват повече заболявания, посещения при лекар и дни в болница. Причината не е ясна. Предположенията включват различия в търсенето на помощ и ролята на половите хормони, но обзорът ги представя като хипотези.

Мъжете като рискова група

Марк Луи и Катрин Гаст (Marc Luy, Katrin Gast) обобщиха 72 емпирични проучвания, обхващащи 21 рискови фактора. В 85 % от общите ефекти разпръснатостта на смъртността е по-голяма сред мъжете, дори като се вземе предвид, че мъжката смъртност е по-висока. Авторите правят извод, че разликата в продължителността на живота се дължи най-вече на подгрупи от мъже с много висока смъртност, които свалят средната стойност. Тези подгрупи се определят главно по социално-икономически белези. Така въпросът „защо жените живеят по-дълго“ се превръща и в „защо част от мъжете умират по-рано“.

Колко от разликата е биология

Няма точна пропорция между вродените и външните причини. Според авторите на историческото изследване данните за кърмачетата сочат за вроден компонент. Разликата между Швеция (3,0 години) и Латвия (9,8) показва, че размерът ѝ зависи и от обстоятелствата, но кои точно са те, тези числа не казват. Хормоналните и хромозомните обяснения остават хипотези. Открит остава и въпросът защо жените, които живеят по-дълго, съобщават за повече заболявания. Статията описва статистика и научни обяснения, не здравни препоръки.