Homo luzonensis: какво остана от новия човешки вид от пещерата Калао

На 10 април 2019 г. списание „Nature“ публикува описание на нов човешки вид от късния плейстоцен. Нарекоха го Homo luzonensis по името на остров Лусон във Филипините, а костите му идват от пещерата Калао в северната част на острова. Екипът е воден от Armand Salvador Mijares от Университета на Филипините. Първи автор на статията е Florent Détroit, а сред авторите е и Philip Piper от Австралийския национален университет.

Какво намериха в пещерата

Историята започва с една кост. Трета метатарзална кост на стъпалото, намерена в Калао, беше датирана преди около 67 000 години и бе най-ранното пряко доказателство за хора във Филипините, но видът ѝ оставаше неясен. По данни на ABC Piper е забелязал костта още през 2007 г.

В новата работа учените описват още дванайсет елемента от същия пласт: зъби, включително премолари и молари, кости на пръстите на ръката и на крака и тялото на бедрена кост на дете. Те принадлежат на поне трима индивида, дете и двама възрастни. Черепни кости няма.

Как го разпознаха като нов вид

Авторите сравниха находките с други видове от рода Homo, включително с Homo floresiensis и Homo sapiens. За зъбите използваха размери и формата на границата между емайла и дентина. Резултатът е съчетание от примитивни и по-нови черти, което не съвпада с нито един познат вид. Затова екипът го определи като нов.

Piper описва зъбите като наистина малки, а костите на ръката и крака като забележително близки до тези на австралопитеките. По описание на ABC костите на пръстите на крака са извити като при Australopithecus, докато короните на зъбите приличат на тези на съвременния човек. В материала на Австралийския национален университет се отбелязва, че не е ясно дали примитивните черти са приспособление към островния живот, или наследство от предците.

Ръстът не може да се определи, защото няма цял крайник или череп. Малките зъби подсказват малко тяло, но за по-сигурно са нужни още кости.

Възрастта и спорът за нея

Датирането по уранови серии показва, че зъбите са стари най-малко 50 000 години. Два еленови зъба, намерени заедно с тях, също са над 50 000 години. Не всички учени са убедени. Darren Curnoe от Университета на Нов Южен Уелс каза пред ABC, че не вярва да се знае колко стари са находките. Според него материалът не стига за нов вид и не е изключено костите да принадлежат на H. floresiensis.

Други реагираха различно. Adam Brumm от университета „Грифит“ нарече находката „наистина сензационна“, но предупреди, че видът ще остане неясен, докато не се намери сравнително цял череп. Gert van den Bergh от университета в Улонгонг определи за „много вероятно“ костите да са от различен вид от H. floresiensis. Michael Petraglia от Института „Макс Планк“ за науката за човешката история каза, че авторите са го убедили, че е истински вид, вероятно близък до H. floresiensis.

Недалеч от пещерата, на около 30 км според ABC, при Калинга са намерени останки от разчленен носорог и каменни сечива на около 700 000 години. Човешки кости там няма и няма доказателство, че находката е свързана с вида от Калао.

Какво показаха следващите години

През 2021 г. в „Current Biology“ екип, в който водеща роля имат учени от университета в Упсала, публикува генетично изследване на населението на Филипините. То съчетава данни за около 2,3 милиона генетични варианта от 118 етнически групи с пълните геноми на петима души от групата Ayta Magbukon. Тази група има най-високия дял денисовски произход от всички изследвани популации: с 34–40 % над австралийците и папуасите по един от методите. Авторите виждат в това отделно смесване с денисовци, различно от това при папуасите.

Те добавят, че преди идването на съвременните хора във Филипините може да са живели няколко архаични вида. По тяхно мнение H. luzonensis и денисовците може да са свързани или дори да са една и съща група. Представят това като възможност, не като извод, и признават, че тълкуването не съвпада изцяло с анализите на фосилите.

ДНК от находките от Калао в тези източници не се споменава. През 2019 г. ABC отбеляза, че такава не е получена, както и при H. floresiensis.

Какво липсва за по-сигурен отговор

Остават неизвестни произходът на вида, колко дълго е живял на Лусон и дали се е срещал със съвременни хора. Petraglia смята за възможни предци Homo erectus или денисовците. Piper допуска, че в региона може да има още видове, но това е негова прогноза, а не установен факт. Докато не се намерят по-пълни останки, видът остава описан по малък брой кости от пещерата Калао.