Денисовата челюст от Тибетското плато: какво показаха белтъците и ДНК

На 1 май 2019 г. в „Nature“ екип с автори за кореспонденция Фаху Чън (Fahu Chen), Дунджу Джан (Dongju Zhang) и Жан-Жак Юблен (Jean-Jacques Hublin) описа челюст от пещерата Байшия в окръг Сяхъ (Xiahe), провинция Гансу, Китай. Според авторите това е първата денисовска находка извън Денисовата пещера в Алтай. Определянето не стъпи на ДНК, а на древни белтъци. Оттогава се появиха още находки и анализи, които допълниха картината.

Какво е намерено и къде

Денисовците са изчезнала група хоминини, сестринска на неандерталците. До 2019 г. бяха известни само от откъслечни кости от един обект: Денисовата пещера, на около 700 m надморска височина. Дясната половина на долна челюст от Байшия е намерена още през 1980 г. в пещера на 3200 m надморска височина.

Челюстта е масивна, ниска и дебела, без развита брадичка, а профилът ѝ е силно скосен назад. Зъбите са необичайно едри: по дължина първият кътник е извън обхвата на всички сравнени образци, а вторият има допълнителен корен откъм езика. Третият кътник не се е развил. Авторите отбелязват сходство с челюстта Penghu 1 от Тайван.

Как стигнаха до денисовците

В челюстта не намериха древна ДНК. Белтъци обаче се запазиха в проба от дентин, но не и в костна проба. Те са силно разградени, но ясно се различават от съвременното замърсяване. В еволюционното дърво на белтъците мястото им е заедно с денисовския геном от Денисовата пещера (индивидът Денисова 3), с байесова вероятност 0,99. Тъй като е наличен само един високопокрит денисовски геном, авторите отнесоха челюстта към популация, тясно свързана с денисовците от Денисовата пещера, а не просто към тях.

Възрастта дойде от карбонатна коричка, залепнала по костта. Уран-ториевото датиране даде 164,5 ± 6,2 хиляди години за цялата проба, 155 ± 15 за горната част и 163 ± 10 за долната. Коричката се е образувала за кратко време около 160 000 години назад. Затова челюстта е стара поне 160 000 години. Това е минимална възраст, тъй като коричката е единственият материал на място, който може да се свърже с костта.

Защо находката беше важна

Челюстта е най-ранната известна хомининова вкаменелост на Тибетското плато. Тя е с поне 120 000 години по-стара от най-старите палеолитни обекти там (30 000–40 000 години). Дотогава се смяташе, че заселването на толкова високи места е работа само на съвременния човек. Авторите свързват находката с гена EPAS1: денисовският му вариант помага на съвременните тибетци при недостиг на кислород. Те допускат, че този вариант може да произхожда от местен архаичен хоминин като този от Сяхъ.

Какво показаха следващите изследвания

През октомври 2020 г. в „Science“ екип, в който са и Цяомей Фу и С. Паабо (Pääbo), анализира седиментите на пещерата. В пластове на около 100 000 и 60 000 години, а може би и на 45 000 години, той откри денисовска митохондриална ДНК. Значи пещерата е била използвана от денисовци дълго време. Авторите допускат, че тези хора са се приспособили към голяма надморска височина и че тази черта може да е стигнала до съвременните жители на платото.

През 2025 г. дойдоха още три работи. Екип с първи автор Цутая (T. Tsutaya) определи по белтъци челюстта Penghu 1 от Тайван като принадлежаща на мъжки денисовец. Бяха възстановени 4241 аминокиселинни остатъка, а два варианта са специфични за денисовците. Челюстта е датирана или на 10 000–70 000, или на 130 000–190 000 години.

През юни Цяомей Фу и колеги съобщиха в „Science“ за 95 белтъка от почти цял череп от Харбин, стар поне 146 000 години и наричан преди Homo longi. Той носи три аминокиселинни варианта, характерни за денисовците, и се групира с Денисова 3. В „Cell“ същата група откри митохондриална ДНК в зъбния камък на черепа. Не намериха ДНК нито в зъб, нито в каменистата кост. Откритата ДНК попада в известното разнообразие на денисовците и е свързана с ранна линия от Алтай.

Колко от денисовците познаваме вече

Челюстта от Сяхъ вече не е единствена. Тя, челюстта от Тайван и черепът от Харбин носят молекулярни следи на денисовци, а при Харбин има и ДНК. Групата, известна дотогава по откъслечни кости и зъби, вече има две челюсти и един череп. Но ДНК от самата челюст от Сяхъ няма, а определянето ѝ остава по белтъци и по минимална възраст от коричка. Връзката между Сяхъ, Penghu 1 и Харбин стъпва на малко белтъчни варианти.