Клетки на мамут на 28 000 години: какво показаха ядрата в яйцеклетки на мишки

На 11 март 2019 г. в „Scientific Reports“ излезе статия на екип с първи автор К. Ямагата (K. Yamagata). Изследователите бяха взели ядрени структури от останките на мамут с прякор Юка, намерен в сибирската вечна замръзналост, и ги бяха вкарали в яйцеклетки на мишки. Заглавията съобщиха, че клетки на мамут са „съживени“. В самата статия обаче нищо не е съживено: всички реконструирани яйцеклетки спират развитието си или се разпадат на етап една клетка.

Откъде е материалът

Радиовъглеродното датиране на замръзнала кожа дава за мамута 28 140 години (±230). Ядрата са извлечени от мускул, около 30 мг тъкан за проба. Тъканта беше нарязана, разбита и центрофугирана, а структурите бяха оцветени с флуоресцентна боя за ДНК и подбирани под микроскоп.

От 273,5 мг тъкан в пет независими опита авторите събраха 88 структури, наподобяващи ядра. Такива, които светят с боята за ДНК, но не светят от само себе си, се срещат рядко. Имунооцветяването показа в тях белтъците ламин B2 и хистон H3. Протеомният анализ откри 869 различни белтъка в мускула и костния мозък, сред които и хистон H4, а секвенирането даде около 1,45 милиарда четения с 23-кратно покритие спрямо генома на африканския слон.

Какво се случи в яйцеклетките

Ядрата бяха вкарани в мишки яйцеклетки на етап метафаза II, без да се отстраняват собствените хромозоми на яйцеклетката. Екипът следеше процеса с флуоресцентни маркери за хроматина и за вретеното на делене. За сравнение използва замразени ядра от мускул на азиатски слон от зоопарк. Тъй като хромозомите на яйцеклетката остават, мамутският материал се разграничава от мишия по външен вид. Авторите признават това ограничение.

Резултатите са смесени. Хистон H2B се включва в ядрата в 96 % от яйцеклетките със слонски ядра и в 88 % от тези с мамутски. Около мамутските ядра се оформя вретено, произлязло от яйцеклетката, в 21 % от случаите. Появяват се и структури, наподобяващи пронуклеуси, а част от мамутска хромозома с вретено се включва в мишкия пронуклеус. Преждевременно сгъстяване на хромозомите не се наблюдава нито при слонските, нито при мамутските ядра, което авторите отдават вероятно на замръзналото състояние на тъканта.

Увреждането на ДНК, измерено по маркер за двойни скъсвания, е сравнимо със замразена и размразена сперма на мишка. При някои ядра след активиране то се връща почти до нивото на прясна сперма. Ядра с толкова малки увреждания обаче са изключително редки. Според авторите яйцеклетките вероятно спират в контролната точка за увреждане на ДНК. Те заключават, че клонирането на мамут с днешния пренос на ядро е на практика невъзможно, а метода предлагат като платформа за оценка на ядрената активност при изчезнали видове.

Какво показаха следващите работи

През юли 2024 г. в „Cell“ излезе работа с първи автор М. Сандовал-Веласко (M. Sandoval-Velasco). Основната проба е кожа от мамут на около 52 000 години. С метода PaleoHi-C, който картографира докосванията между участъци на хроматина, авторите сглобиха генома в 28 хромозомни скелета. Хромозомни територии, отделения и бримки още са различими, а различията в отделенията сочат гени, чиято активност може да се е променила между мамут и слон. Според хипотезата на авторите кожата се е изсушила спонтанно в сибирския студ, което е довело до „стъклен преход“ и е запазило структурата на ДНК.

В същата работа Юка е втората проба, взета, за да се покаже, че и други образци са съвместими с метода. Статията я описва като млада женска на 39 000 години. Една библиотека от нея дава 7,2 млн. четения и около 14,7 млн. контакта. Хромозомните територии са запазени, но другите белези не могат да се проверят заради рядката карта. Двете публикации дават различна възраст на Юка: 28 140 години по радиовъглеродно датиране през 2019 г. и 39 000 години през 2024 г.

През ноември 2025 г. в „Cell“ излезе работа с първи автор Е. Мармол-Санчес (E. Mármol-Sánchez) за РНК от десет късноплейстоценски мамута. Една проба на около 39 000 години е запазила достатъчно РНК, за да се видят функции, свързани с метаболизма на скелетния мускул. Авторите я наричат най-старата древна РНК, записана досега.

Защо думата „съживяване“ не пасва

Нито една от тези работи не твърди, че някоя клетка е оживяла. Опитът от 2019 г. показа, че хроматинът на мамут в средата на мишка яйцеклетка може да приеме хистони и да привлече вретено. Но ядрата с малко увреждания са рядкост, авторите предполагат обширно увреждане на ДНК като вероятна причина за липсата на делене, а делене не е наблюдавано. Работите от 2024 и 2025 г. добавят друго: в такива останки могат да се запазят структурата на хромозомите и дори РНК. Живи клетки обаче не излизат нито от едните, нито от другите.