Как ритуалите влияят на мозъка: какво показват опитите с ЕЕГ и какво остава несигурно

Ритуали има навсякъде: от елитния спорт и военното обучение до ежедневните рутини. Традиционно те се изучават от гледна точка на културата и обществото. През последните години психолозите питат по-конкретно какво прави едно повторено, подредено действие с емоциите, вниманието и представянето на човека. Част от отговорите идват от мозъчни записи с електроенцефалограф (ЕЕГ).

Как психолозите описват ритуала

Обзорна статия в „Personality and Social Psychology Review“ събира данни от социалната психология, когнитивната наука, антропологията, поведенческата икономика и неврологията. Авторите групират ефектите на ритуала в три регулаторни функции: за емоциите, за състоянията на целенасочено представяне и за връзката с другите. Във всяка от тях разграничават процеси „отдолу нагоре“, които идват от самите физически действия, и процеси „отгоре надолу“, които идват от значението, което човек им придава.

Опитът с ЕЕГ от 2017 г.

Най-ясният мозъчен резултат е на Никълъс Хобсън (Nicholas Hobson), Девин Бонк (Devin Bonk) и Майкъл Инцлихт (Michael Inzlicht) от Университета в Торонто. Опитът е предварително регистриран. В анализа влизат 48 участници със средна възраст 19 години: 22 в групата с ритуал и 26 в контролната.

Ритуалът е произволна поредица от десет стъпки: разперване на пръсти, длани върху масата със затворени очи, юмруци над главата, ръкопляскане, докосване на раменете и потупване по масата, с по три бавни дълбоки вдишвания на всяка стъпка. Участниците я упражняват у дома около четири дни и средно я изпълняват близо седем пъти за седмицата. Думата „ритуал“ не се споменава, в инструкциите това са „последователности от действия“. Контролната група изпълнява задача с докосване на блокчета на екран, равна по време и движения, но без подредена последователност.

В лабораторията участниците решават модифицирана задача „go/no-go“, докато ЕЕГ записва мозъчната им дейност. Учените следят „свързаната с грешка негативност“ (ERN): сигнал, който се появява в първите милисекунди след допусната грешка и се приема за показател за наблюдението на собственото представяне. След ритуала сигналът при грешка отслабва, от −4,87 на −1,22 микроволта. В контролната група остава почти същият (−2,26 и −2,23). За ритуалната група ефектът е умерен (d = 0,51), а основното сравнение между групите е на границата на значимостта (p = 0,037).

Хората не стават по-точни или по-бързи, а самооценките им за настроение, ефективност и мотивация не се променят. Според авторите ритуалът приглушава реакцията на мозъка към собствена грешка и така може да смекчава тревожността от неуспех. Те пишат, че ритуалът „направлява целенасоченото представяне, като регулира отговора на мозъка към личния неуспех“.

Какво ограничава този резултат

Самите автори назовават слабостите. Сигналът при правилните отговори също се променя в ритуалната група, което може да означава по-общо нарушаване на наблюдението, а не избирателно заглушаване на грешките. Началната стойност на ERN в тази група е била числено по-голяма. Бавните дишания може да са просто отпускащи, а по-бързи, насочени към действие ритуали биха могли да дадат обратна картина. Авторите предупреждават и да не се обобщава към други ритуали.

Какво добавиха по-късните опити

През 2022 г. в „Psychophysiology“ изследователски екип прави три опита със задача „намери разликите“. Участниците с изчерпан самоконтрол, които изпълняват ритуал, лъжат по-рядко. Мозъчните записи при тях показват по-големи потенциали P2 и LPP. Авторите заключават, че ритуалите могат да ограничават нечестното поведение при изчерпан самоконтрол.

През 2023 г. в „Journal of Applied Sport Psychology“ 146 студенти спортисти играят симулация във виртуална реалност на стрелба с въздушен пистолет от 10 метра при ниско и високо състезателно напрежение. Сравняват се ритуално поведение, произволно поведение и контрол. При високо напрежение ритуалното поведение е по-благоприятно за честотата на грешките. Авторите го обясняват със символното значение на ритуала, което повишава самоефикасността и автономната мотивация.

Какво се оказа несигурно

Една статия от 2016 г. в „Organizational Behavior and Human Decision Processes“ носи заглавието „Don’t stop believing: Rituals improve performance by decreasing anxiety“. През 2024 г. изданието публикува бележка за оттеглянето ѝ. Записът в Crossref не посочва причина. Затова не използваме тази работа като доказателство.

Резултатите за мозъка и за поведението идват от различни задачи и различни групи и още не са свързани в една картина. ЕЕГ опитът показва промяна в мозъчния сигнал без подобрение на точността, а спортният опит показва по-малко грешки без запис на мозъка. Лабораторните ритуали са кратки и изкуствени, а участниците са десетки или стотици. Как точно се пренасят тези ефекти към реални състезания и изпити, предстои да се проверява.