Работната памет на шимпанзетата: какво мери тестът с кутиите

На 24 юли 2019 г. изследователи от университета в Сейнт Андрюс, Института „Макс Планк“ по еволюционна антропология в Лайпциг и Виенския ветеринарен университет публикуваха в „Proceedings of the Royal Society B“ работа за работната памет на шимпанзетата. Първи автор е Кристоф Фьолтер (Christoph Völter). В новините резултатът стана „шимпанзетата помнят като седемгодишни деца“. Авторите са по-предпазливи: според тях сходството е забележително, но важи за един определен тест и има уговорки.

Какво е работната памет

Работната памет е краткотрайното задържане и обновяване на информация, нужна за текущата задача. Според статията тя е свързана с човешкия интелект и може да е играла роля в човешката еволюция. Възрастните хора задържат около три до пет единици, когато не могат да ги групират и да ги повтарят наум.

Опитът с кутиите

Тестът се нарича търсене с последователен избор (на английски self-ordered search). В него храна е скрита в няколко кутии. Животното отваря по една, а след всеки избор платформата се закрива за 15 секунди. За да събере цялата храна, то трябва да помни кои кутии вече е проверило. Трудността расте с броя на кутиите: от две до шест, а при повторния тест – до десет.

В първата част участваха девет шимпанзета, подбрани от първоначални 13: четири женски и пет мъжки на възраст от 11 до 40 години, средно 26,2. Условията бяха три. Кутиите се различаваха по форма и цвят и стояха на постоянни места; или бяха еднакви сиви цилиндри, различими само по място; или се различаваха по цвят, но си разменяха местата между изборите. Опитът беше повторен 9–10 месеца по-късно.

Какво показаха резултатите

При кутиите с различен вид и постоянно място пет шимпанзета стигнаха критерия за шест кутии, едно – за пет, две – за четири и едно – за три. Най-добрите помнеха поне последните четири посетени кутии. При повторния тест едно животно се представи по-добре от симулирана памет с размер седем. По-младите допускаха по-малко грешки, а разликите между индивидите се запазиха между двата теста (корелация 0,83).

Във втората част осем от шимпанзетата трябваше да пазят избора си, докато на втора платформа се случваше нещо друго. Резултатът спадна, когато там стояха същите кутии като на първата платформа. Нови кутии или храна за разсейване не го понижиха значимо. Част от животните реагираха негативно, когато храната беше отнета, и авторите допускат, че това е попречило.

За сравнение с децата авторите използват по-стара работа, цитирана като „Diamond и колеги“, в която деца на 3,5–7 години търсят в шест различими кутии. При кутиите с различен вид и постоянно място седемгодишните правят средно 5,3 различни избора до първата грешка. Петте шимпанзета, стигнали до шест кутии, правят средно 5,62, в рамките на 5,3–6. Когато кутиите си разменят местата, децата получават 4,0, а единственото шимпанзе с шест кутии – 5,7. Авторите описват сходството като забележително, но отбелязват, че хората използват стратегии за търсене, които намаляват товара на паметта.

В статия за „The Conversation“ от 13 август 2019 г. Фьолтер добавя, че шимпанзетата не са прилагали прости стратегии, като търсене по ред или в редица, които хората ползват. Затова според него двата вида може да се различават повече по начина, по който използват паметта, отколкото по капацитета ѝ.

Какво показаха следващите години

През 2022 г. Дуайт Рийд, Ектор Манрике и Майкъл Уокър (Read, Manrique, Walker) публикуваха преглед на литературата, озаглавен с въпроса дали работната памет на хора и големи маймуни е „поразително сходна“ или „забележително различна“. Те оценяват размера на работната памет при шимпанзетата на 2 ± 1 единици срещу 7 ± 2 при хората, по известното число на Милър. При различни показатели шимпанзетата се държат като деца на около 4–5 години.

Същата година Фьолтер и колеги дадоха на 185 деца в предучилищна възраст и на 55 шимпанзета набор задачи за обновяване на паметта, потискане на реакции и превключване на вниманието. Задачите корелираха слабо до умерено и не се групираха чисто по функции. Данните показаха известно общо съдържание, но не позволиха да се избере между модел с един, два или три фактора. Авторите обсъждат какво означава това за достоверността на психометричните сравнения.

Има и по-стар спор за „невероятната“ памет на маймуните. През 2007 г. Сана Инуе и Тецуро Мацузава (Inoue, Matsuzawa) съобщиха в „Current Biology“, че младо шимпанзе е изпреварило трима студенти при запомняне на кратко показани цифри. Кук и Уилсън (Cook, Wilson) отбелязаха през 2010 г., че шимпанзето е тренирало много върху версия на задачата без времеви натиск, а хората – не. След подходяща тренировка двама студенти го изпревариха значително и авторите заключават, че няма данни за по-добра или качествено различна пространствена памет у шимпанзетата.

Къде сравнението със седемгодишните има граници

Равенството със седемгодишните важи за един тест: търсене с последователен избор, в което се обновява съдържанието на паметта. Работата от 2019 г. показва, че при такава задача някои шимпанзета достигат нивото на тази възраст и че разсейването им пречи, както и на хората. Тя не казва, че паметта им е като на седемгодишно дете във всяко отношение. Рийд и колегите, поглеждайки по-широко, поставят общия капацитет по-близо до човешките 4–5 години. Общото между изследванията е, че резултатът зависи от задачата, от избраните мерки и от тренировката.