Неолитното селище в Слатина: първи земеделци, не първи европейци

В софийския квартал Слатина има праисторическо селище, което екипът на Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ–БАН) разкопава от повече от 30 години. По описанията на БАН и на ръководителя на разкопките проф. Васил Николов то е основано в края на VII хилядолетие пр. Хр. от едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа и е съществувало около 500 години. В медиите това се превърна във „първите европейци“. Точното е друго: става дума за една от първите земеделски общности в този край на Европа, а не за първите хора на континента.

Първи европейци, но от кое време

Хората са в днешна България много преди Слатина. Според работа на Жан-Жак Юблен (Jean-Jacques Hublin) и колеги в „Nature“ от 2020 г. в пещерата Бачо Киро са намерени останки от Homo sapiens от преди 45 000 години. В Европа тогава съвременните хора заменят и частично поглъщат местните неандерталци. Слатина е от около 8 000 години, тоест най-малко с 37 000 години по-късно.

Затова „първи“ в случая се отнася до земеделието в тази част на Европа, не до населението изобщо. Екипът на БАН използва и израза „първата европейска цивилизация“. В разгледаните материали не е дадено определение на думата „цивилизация“.

Откъде идват хората от Слатина

Според „Списание 8“ основателите на селището идват от Югозападна Анатолия по т.нар. Струмски път, който започва да действа в края на VII хилядолетие пр. Хр. Керамиката от първия етап е бяло рисувана, а от втория – с тъмна рисунка. Културните напластявания достигат около 4 m дебелина. Селището обхваща над 80 декара, но не всичко е било обитавано едновременно: то се е местело в рамките на този периметър.

БАН описва концентрични ровове с охранителни и магически функции, в които са правени жертвоприношения. Сред находките са костена лъжица, керамични съдове, пинтадера (печат за украса) и части от култови масички за приношения.

Къщите и храната

Съобщението на БАН от 2019 г. споменава две големи къщи от 117 и 147 m² и една от почти 300 m². В „Списание 8“ като пример е посочена т.нар. Голяма къща от 117 m². Радиовъглеродният метод я датира между 5870 и 5730 г. пр. Хр. Тя е завъртяна на 21 градуса спрямо север, което според материала е давало през зимата 15–20 % повече топлина. На пода има 54 последователни замазки, по една на година, затова е обитавана повече от половин век. Намерени са и 18 зърнохранилища с овъглено жито.

Птичите останки от селището е изучил Златозар Боев от Националния природонаучен музей. Той описва 19 костни останки (най-малко 10 птици), датирани около 8000 години преди днес, от осем вида: ням лебед, малка белочела гъска, северен мишелов, сив жерав, голяма дропла, малка дропла, гривяк и сива врана. Повечето са ловувани диви птици от открити тревисти и влажни местообитания. Жеравът е най-ранната находка на този вид в страната.

Какво показаха находките от 2019 и 2020 г.

През май 2019 г. БАН съобщи за ранненеолитен гроб на около 7 600 години. Скелетът вероятно е на жена, а в близост лежи дете. Гробът е до остатъци от къща по края на селището. Николов отбелязва, че погребалните обичаи от онова време още не са установени напълно.

През юли 2020 г. БАН обяви четири нови гроба, датирани към началото на VI хилядолетие пр. Хр., тоест на почти 8 000 години. В тях лежат трима възрастни и едно дете. Заедно с двата гроба от предишната година те са най-ранните известни гробове в София и в Софийското поле. Има двоен гроб, вероятно на мъж с дете, жена, положена по очи, и мъж с ръка, останала под скелета. Антрополози от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН ще продължат лабораторните изследвания, а анализ на ДНК би могъл да покаже дали погребаните са роднини. Разкопките са спасителни, заради ново жилищно строителство. Двете съобщения дават различна възраст за гробовете – 7 600 и почти 8 000 години.

Какво значи „първата европейска цивилизация“

Подробностите за гробовете и къщите идват от съобщения на БАН и от интервю с ръководителя на разкопките. В разгледаните материали няма рецензирана публикация на новите находки и няма резултати от ДНК на погребаните. Така „първа европейска цивилизация“ остава самооценка на екипа, а проверимото е друго: земеделци са живели на това място около 500 години, от края на VII до първата половина на VI хилядолетие пр. Хр.