Danuvius guggenmosi: хоминид от миоцена и спорът дали е ходил на два крака

През ноември 2019 г. в „Nature“ беше описан нов вид – Danuvius guggenmosi, голяма маймуна на 11,62 милиона години от Бавария. Първи автор е Мадлен Бьоме (Madelaine Böhme), а сред съавторите е Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН в София. Заглавията го представиха като нов хоминид, който променя представите за еволюцията на човека. Danuvius е хоминид само в широкия смисъл на думата: така се наричат големите човекоподобни маймуни и хората. Авторите го определят като голяма маймуна, а не като хоминин, тоест не като член на линията на човека. Спорът е за друго – как се е движил.

Какво намериха

Находището Хаммершмиеде (Hammerschmiede) е в областта Алгой в Бавария. Слоят HAM 5, от който са фосилите, е на 11,62 милиона години. Останките са на четири индивида: възрастен мъжки, който е холотипът, две женски и едно малко. При промиване на пробите са събрани още образци. Запазени са цели кости на крайниците – между тях лакътна и пищялна кост, бедрени глави, колянна капачка и кости на пръстите – и зъби, които най-много приличат на тези на Dryopithecus и на други европейски маймуни от късния миоцен.

Как го разбраха учените

Авторите сравняваха формата на костите с тази при хората, големите човекоподобни и другите маймуни. Един пример е пищялът: при Danuvius страничният кондил е плосък, с ексцентричност над 0,85, както при хората, докато при големите човекоподобни е изпъкнал, с ексцентричност под 0,80. При маймуните от рода Cercopithecus стойностите са между двете.

Според статията животното съчетава черти на двукраки същества – широк гръден кош, дълъг поясен отдел на гръбначния стълб и изпънати тазобедрени и колянни стави – с черти на маймуни, които се люлеят по клоните: удължени и напълно изпънати предни крайници. Авторите описват нов начин на придвижване, който наричат „катерене с изпънати крайници“ (extended limb clambering), и предлагат Danuvius като модел за общия прародител на големите човекоподобни и хората.

Това влиза в стар спор. Според едната хипотеза двукракото ходене при хоминините произлиза от четирикрако животно, което стъпва върху дланите, като живите маймуни. Според другата – от по-висящ по клоните четирикрак, най-подобен на съвременните шимпанзета.

Критиките от 2020 г.

През септември 2020 г. „Nature“ публикува коментар на Скот Уилямс (Scott A. Williams) и колеги. Те са съгласни, че Danuvius е бил приспособен да виси по клоните, но намират тълкуването за двукрако ходене за неоснователно в морфологично отношение. Според тях това поставя под въпрос сценария за произхода на двукракото ходене при хоминините, предложен от Бьоме и колеги.

В отговора си Бьоме, Спасов, Дж. М. ДеСилва (J. M. DeSilva) и Дейвид Бегун (David R. Begun) описват спорните точки така: механиката на тазобедрената става, ортогоналното положение на долния край на пищяла и доказателствата за функционално удължен поясен отдел, което се основава на ново определяне на мястото на диафрагмалния прешлен. Авторите благодарят на критиците и ги канят да изучат оригиналната колекция по всяко време.

Какво показаха следващите находки

През 2024 г. Бьоме и колеги описаха от същото находище втора, много по-дребна голяма маймуна – Buronius manfredschmidi. С предполагаема маса около 10 килограма тя е най-малкият известен хоминид, а авторите я определят като листояден катерач. Емайлът на Danuvius е около два пъти по-дебел, а различията в зъбите и в колянната капачка подсказват различни адаптации и разпределение на ресурсите. Според авторите това е първият случай на съжителстващи хоминиди в Европа.

Находката не решава спора за походката, но показва, че Хаммершмиеде е по-богато, отколкото ставаше ясно през 2019 г.

Две четения на едни и същи кости

В прегледаните публикации няма окончателен отговор на спора за двукракото ходене на Danuvius. Авторите на откритието виждат в него модел за общия прародител на големите човекоподобни и хората. Критиците виждат маймуна, приспособена да виси по клоните, и намират твърдението за двукрако ходене за неподкрепено от анатомията. И двете страни работят със същите кости и се различават в тълкуването на отделни прешлени и стави.

Затова заглавията от 2019 г. за преобърнати представи за еволюцията на човека остават по-скоро заявка, отколкото установен факт. Сигурното е, че Danuvius е добре запазена миоценска маймуна със смесени черти и че на същото място е живял още един вид голяма маймуна.