Земните пчели и екстремната жега: какво показа анализът на 66 вида

Земните пчели (род Bombus) са диви опрашвачи. През февруари 2020 г. изданието Science публикува анализ на Питър Сорой (Peter Soroye), Тим Нюболд (Tim Newbold) и Джереми Кер (Jeremy Kerr) за 66 вида в Северна Америка и Европа. Заглавието му е „Климатичните промени допринасят за широк спад на земните пчели на различни континенти“. В популярното му преразказване се чува, че числеността на пчелите е спаднала драстично. Самата статия говори за нещо по-тясно: къде се срещат видовете и колко често местните популации изчезват.

Какво са измерили

Авторите ползват многогодишни данни за поява на видовете по места, а не преброяване на отделните пчели. Те проверяват дали температурите и валежите, които излизат извън историческия обхват на всеки вид, променят вероятността той да изчезне от дадено място или да го заеме наново.

Главният резултат е за температурата. Колкото по-често се случват необичайно горещи дни, толкова по-вероятно е видът да изчезне локално. Намаляват и вероятността видът да колонизира ново място, и делът на заетите места, а в целия регион спада броят на видовете. Връзката се запазва независимо от промените в земеползването. Моделът дава и прогнози по места, които съвпадат със загубата и разширяването на ареали, наблюдавани в данните.

Кратката анотация на Science към статията предупреждава, че при продължаващо покачване на средните температури земните пчели могат да срещнат все по-голям брой екстремно горещи дни. Авторите допускат, че същият механизъм може да допринася за загуба на биоразнообразие и по-широко, но това остава предположение, а не измерен факт.

Какво се знаеше преди

Кер беше водещ автор и на по-ранна работа със същия обхват. Статия в Science от 2015 г. анализира 110 години данни за земните пчели в Северна Америка и Европа. Видовете не са се преместили на север, за да следват затоплянето, а от южните краища на ареалите им изчезват. Южните видове се изкачват към по-високи места. Тези тенденции не зависят от промените в земеползването и от пестицидите. Двата анализа се допълват: затоплянето ограничава пчелите на юг, а не им отваря нови територии на север.

Какво показаха следващите работи

Климатът не е единственият фактор. През 2021 г. международна експертна оценка в Nature Ecology & Evolution разглежда осем причини за спада на опрашвачите. Експертите поставят промените в земната покривка, управлението на земята и пестицидите сред много важните причини в повечето региони. Авторите отбелязват и значителна научна несигурност относно последствията за обществото.

Същата година в PNAS Кристофър Халш (Christopher Halsch) и колеги прегледаха как насекомите реагират на скорошните климатични промени. Според тях въздействието може да е съпоставимо с това на земеползването. Като пример посочват пеперудите в Северна Калифорния, където спадът е тежък във високите райони, по-малко засегнати от загуба на местообитания.

През 2022 г. в Nature Шарлот Аутуейт (Charlotte Outhwaite), Питър Макан (Peter McCann) и Тим Нюболд, съавтор и на статията за пчелите, сравняват насекомите по света. Там, където затоплянето в миналото е било силно, а земеделието интензивно, съобществата имат близо 50% по-ниска численост и 27% по-малко видове, отколкото на по-слабо нарушени места с по-бавно затопляне. Ефектът е най-силен в тропиците. Някои естествени местообитания извън тропиците дори показват увеличение на биоразнообразието при затопляне.

Околната природа смекчава загубите, но само на земеделски земи с ниска интензивност. При 75% естествена покривка числеността пада със 7%, а видовото богатство с 5%. При 25% покривка спадът е съответно 63% и 61%. Авторите заключават, че ограничаването на затоплянето, запазването на естествени местообитания и по-ниската интензивност на земеделието вероятно ще помогнат на насекомите.

Докъде стигат изводите

Статията за земните пчели показва връзка между честотата на горещите дни и промените в присъствието на видовете, независима от земеползването. Това не означава, че климатът е единствената причина. По-късните работи показват, че климатът, земеделието, пестицидите и загубата на местообитания действат заедно, а резултатът зависи от региона и от количеството естествена среда наоколо.