Древният град под пясъците на Луксор: какво откриха и какво се знае днес

В началото на април 2021 г. египетска мисия, водена от Захи Хаваас (Zahi Hawass), съобщи за остатъци от голям град на западния бряг на Нил при Луксор, на мястото на древна Тива. Градът получи името „Възходът на Атон“ (Rise of Aten), а в пресата го наричаха „изгубения златен град“. Той е датиран от времето на фараона Аменхотеп III, който според National Geographic е управлявал около 1386–1353 г. пр. Хр. Заглавията говореха за град, заровен в пясъците. По-точно е, че мисията е копаела за нещо друго.

Как го намериха

Екипът търсеше погребалния храм на Тутанкамон, който Хаваас смяташе за близо до мястото. Разкопките започнаха през септември 2020 г. и в рамките на седмици показаха стени от кирпич. Градът лежи между храма на Рамзес III в Мединет Хабу на юг и храма на Аменхотеп III на север.

Какво е открито

Стените от кирпич са зигзагообразни и стигат до около 3 метра височина. В южната част има пекарна и кухня с пещи и място за съхранение на съдове. Има и административна и жилищна част, оградена със зигзагообразна стена с един вход. Работилниците са за амулети и калъпи за тях, за предене и тъкане. Намерена е шлака от метал и стъкло, но самият участък за обработката им още не е открит. Освен това са открити скарабеи, амулети, пръстени, глинени съдове и печати върху кирпич с картуша на Аменхотеп III. Към града има и голям скален некропол, а в една от стаите са намерени необичайни погребения, чието предназначение мисията още изяснява.

Датировката се опира на тези предмети и на надписи. Етикет върху съд с варено месо носи „година 37“ и според мисията се отнася до месо за третия празник Хеб-сед; в него са посочени и двама местни жители. От това мисията заключава, че градът е бил обитаван в годините, когато Аменхотеп III е управлявал заедно с Ехнатон. По-късно мястото са използвали Тутанкамон и Ай. National Geographic пише още за четири слоя на заселване, които стигат до коптско-византийската епоха (III–VII в. от н. е.).

Първи оценки

Салима Икрам (Salima Ikram) от Американския университет в Кайро нарече находката „феноменална“ и „египетска версия на Помпей“. Бетси Брайън (Betsy Bryan) от университета „Джонс Хопкинс“, която не е участвала в разкопките, постави акцента другаде. По думите ѝ пред National Geographic градът е част от дворцовия комплекс на Аменхотеп III на север, а не погребална постройка на Тутанкамон. Тя не знае дали този град ще доближи отговора на въпроса защо Ехнатон напуска Тива, и казва, че още е рано. В преразказа на Mediterraneo Antico, който следва съобщението на мисията, Брайън определя находката като втората по значение след гробницата на Тутанкамон.

Какво е публикувано оттогава

Подробно научно описание дава предварителният доклад на Хаваас в „Journal of the American Research Center in Egypt“ от декември 2021 г. В него се описват три квартала на добре запазен град на около 100 метра северно от външната стена на Мединет Хабу. В главния квартал има следи от производство на фаянсови и каменни украшения, от тъкани и от обработка на кожа. Във втория са се мелили зърно, пекли са хляб и са обработвали месо. Печати и етикети на съдове назовават града „THn Itn“, което докладът превежда като „Блестящият Атон“. Според доклада градът вероятно е обслужвал двореца Малката (Malkata) и може би погребалния храм на Аменхотеп III. На запад от града има много по-късен некропол от XXV–XXVII династия, който още не е проучен докрай.

Колко от града е известно

Размерът на града не е определен. National Geographic пише, че археолозите са „само одраскали повърхността“. Северната част още не е разкопана, така че остава отворен и въпросът дали там има храм на Тутанкамон. Не е изяснено и дали градът е бил изоставен след преселването на Ехнатон в Амарна, и после заселен отново при Тутанкамон. Остава да се намерят основните зони за обработка на метал и стъкло и да се обясни значението на необичайните погребения. Към момента на писане единственото по-подробно научно описание, до което стигнахме, е предварителният доклад от 2021 г.; част от подробностите по-горе идват от съобщенията на мисията и от пресата.